И РИБАР СЪМ, И ЛОВЕЦ СЪМ...

На връх Димитровден. А аз си седя в къщи и чакам личния ми вирус да разбере, че съм достатъчно кисел и не ставам за ядене. Мой си е и за това го оставям сам да хване пътя.

През това време гледам National Geographic. Не знам дали така се пишеше, та да ме прощавате за невежеството. Обичам да гледам как природата се е самоорганизирала. Първо имаше филмче за един леопард. Беше много гладен, горкия. Но има късмет. Попадна на стадо импали (едни такива малки антилопи). Има и слука и набързо удуши една. „Оха, викам си, тоя изкара за вечерята!“ Ама не би. Дойде банда хиени и му отмъкнаха плячката. Гледам, нашият не се вайка, а и май много гладен беше, а имаплите глупави - стоят си на едно място, та леопардът си хвана нова. Хитрец! Хукна да се катери на едно дърво с антилопата, но не щеш ли една лъвица го последва и му я отмъкна от третия етаж... Леопардът не може да се справи с лъвица, та за това нашият се токаза и замина да си търси нещо друго.

Още не бях разбрал защо точно сега и защо точно това филмче привлече вниманието ми, когато започна ново. За вълците. Студ та сакати. Сибир. А те гладни си обикалят района. Отдавна хвърлили око на стадо лосове. И по-точно на един. Вълците трудно могат да удавят лос, щото онова хем боде, хем рита. Слушам и коментара. Правят компютърна инсценировка на възприятията на водача на глутницата. По едно време той помирисал гной по тревата,която лосът похапвал. Това водело до усещането във вълка, че лосът не може да се храни добре и отслабва, щото има парадонтоза, сигурно. Усетили и миризма на кръв от едната следа на лоса, което водело до усещането, че не може да бяга добре. После гониха лоса няколко километра и го повалиха. Коментарът беше, че атаката нямало да се състои, ако слабостта на лоса не съвпада точно с представата на водача на глутницата за слабата жертва. И тъй като бяха влезли в чужда територия дойдоха едни други вълци, ама по-малко и тия нашите им дръпнаха един бой и ония избягаха. После настана пир.

И пак онова гадно въпросче: Защо точно сега попаднах на тези филмчета?

В главата ми започна да изплува настойчиво една единствена дума: Компромат.

Замислям се за започналата компроматна война през последните дни. Едни и същи номера от двайсет години. На мене лично започна да ми омръзва до втръсване. Ама пък нямаше да се правят тия номерца, ако нямаше кой да ги чуе.

И пак мисълта ми се връща на вълците. И, разбира се, чука въпросът - а какъв е моят профил за моя си живот сега?
Естествено, ако някой е сгазил лука, да си отива. Омръзнаха ми двойните стандарти.
Но в същото време предпочитам нещо да се прави срещу престъпността. И натискът да е толкова свиреп, че да бъде снижена до поносимите за обществото граници. Ега ти клишето. В същност кои са допустимите за обществото граници? Какво сме готови да допуснем ние като граница за търпимост? И толкова ли е лесно да бъдем манипулирани? Отпор, разбира се ще има. Толкова време се трупаше влияние и пари, че лично аз очаквам трудна битка. Но важно е какво ще бъде поведението не само на водачите, но и на глутницата. Мисълта на отделните хора формира общественото съзнание. А общественото съзнание въздейства върху подсъзнанието на всеки човек. И така създава нашите реалности.

И друг въпрос ме вълнува. Кое ми е по-приятно да слушам? За съзидание, или за разрушение.

Ако бях на мястото на Цветанов, нямаше да се оправдавам, а да действам. Освен ако...