Накарай мързеливия на работа....

Седя, слушам „Челюсти“ на Дана Найденова и по-точно коментарите на хората за протестите на докторите и полицаите и си мисля. Ега ти гледната точка - протестират тия, дето вземат най-много рушвети - докторите, полицаите и държавните университети.

Седя и мисля, седя и мисля, по едно време май само си седя. И така, но и не точно така.

Отворил съм сайт на Националния статистически институт. Обичам от време на време да наблюдавам гледните точки на числата. Та попаднал съм на сравнителните таблици на Евростат. Цените в България били 43% от средната база на Европа. Гледам къде сме по трасето. Само в Албания цените са по-ниски. Това е хубаво, мисля си, привлекателно е сигурно за инвеститорите...

После гледам друга таблица - тази на брутен вътрешен продукт на глава от населението спрямо средната за Европа. България има 46% от средния за Европа. След нас отново е само Албания. Е това вече никак не е добре. Мисля си за моя сектор. Не се занимавам с производство, така че инвестициите в машини не са решаващ фактор. Компютрите струват еднакво и тук и в Германия. Тогава какво? Остават три елемента: качество на пакета от услуги, организацията и активността.

Отварям файла с анализа, който сме разглеждали вчера. Интересни съотношения. Като брой сделки сме го докарали на нива от 2007 година. Като приходи - какво да обяснявам - повече от 10 пъти по-малко. За сметка на това повече от 60% от операциите ни са с клиенти които са дошли при нас по препоръка на други клиенти. Просто се е засилило качеството на бизнес мрежата, която постоянно се стремим да създадем. И това е освободило ресурс от скъпо струващите портали за имоти.

Интересна е и друга гледна точка. Многократно се е увеличило времето за осъществяване на сделките. За сметка на това сме дали много по-качествени проучвания на обектите и сме реализирали много повече допълнителни съпътстващи услуги. Чрез нас са спечелили и повече наши партньори.

Гледам и една друга гледна точка. Рязко се е съкратило времето за обикаляне по институции. За сметка на интернет услугите - безплатни и платени. Но и тези разходи са в нормата.
Много време сме спестили и с отдалечения достъп до сървъра. Така всеки може да си свърши работа където и да се намира ползвайки целия ресурс от информация.

Хмм... Кризата май ни е научила на някои неща. И първото е да харчим толкова колкото изкараме разчитайки на себе си и партньорите колкото и да не стига. И нещо много важно - да се опитваме да движим това под шапките си, за да се изпълни един силен духовен закон - Законът за най-малкото усилие. Добре го е формулирал Дийпак Чопра в книжката си "Седемте духовни закона на успеха“. Той е простичък: Днес ще приемам всичко без да критикувам никого и нищо, ще мисля как да се възползвам от всяка ситация, която ми поднася Животът и ще правя нещата които най-много искам и биха станали най-лесно.

Май ще получим толкова колкото даваме. И другите не са ни виновни за това.

Абе накарай мързеливия на работа... :)