Четвъртък сутринта. Бързам за офиса. Пред асансьора стои един циганин. Светло и усмихнато ми отваря вратата и докато пътуваме със съоръжението от средата на миналия век, ме залива с приятно усещане и ме пита адвокат ли съм. След още два уточняващи въпроса вече знаеше, че имам фирма за недвижими имоти и офисът ми е на последния етаж. Радостно излъчи, че Господ ни е събрал и ме моли да му отделя само няколко минути, ама да почакам да свърши една работа на предпоследния етаж. Спомена, че вчера се завърнал от Германия. Ега ти случката за една минута възкачване с асансьор от 1956 година.
След десетина минути на вратата се звъни и ми водят същия циганин. Не ми даде време, започна да обяснява, че бил в Щутгарт, че имали със сестра си къща в Банкя и искал да й даде една сума, та къщата да стане негова, та за това искал да ме пита какви документи са му необходими. Усещам че ме е обхванало неговото добро настроение. Обяснявам му в подробности, записвам му на лист и му го подавам. През това време той вече ми е казал, че днес има рожден ден, че обича да си плаща и вади банкнота то 100 евро. Пита ме дали имам да му върна 100 лева. Машинално посягам към портфейла и тук стана „късото“ съединение. Абе кой дава непоискан хонорар от 100 лева за елементарна консултация? Е, току що пропуснах да си купя 100 фалшиви евра за 100 истински левове. „Нямам в себе си толкова, казвам му, но можем да ги обменим долу в банката до офиса. Изчакай ме в коридора само да проведа един телефонен разговор“ Сещате се, че мангалът изчезна в миг, като даже не взе това, което му записах. Знаете ли как се нарича това? Циганска хипноза. Изучавали сме го в института.
Замислям се за случката. И за циганина. Тоя си свърши работата професионално. Перфектно владееше инструментите с които оперираше и явно от самото начало беше приел какъвто и да е резултат, дори ако се беше стигнало до това да му дръпна един бой. Където и да е по света, тоя ще намери начин да приложи уменията си. Той не се чувстваше виновен. Той се чувстваше свободен. Сигурен съм, че така се чувстват и тези срещу които въстана народът. Сега остава и народът да се почувства така.
Защо разказвам всичко това? Казвам го заради новата мода да се самоубиваме и самозапалваме. И милозливо да съучастваме с говоренето си на отказа да се живее. Самоубийците се погребват в отделно гробище.
Господи, създал си ме като едно от съществата, които осъзнават, че земният ми път е краен. Помогни ми да живея в синхрон с Твоето мироздание. И нека този синхрон се изрази като радост в душата ми, спокойствие на разума ми и сила на тялото ми! Амин!
Честит Трети март!
Няма коментари:
Публикуване на коментар