Ега ти мързеливия ден. Навън студено. Току що съм се пробудил от следобедната дрямка. И бавно се наканвам да пия след обедното си кафе. Бях изсънувал нещо от преди доста време с един от най-добрите ми приятели. Бог да го прости, щото преди доста време премина в друго измерение. Вчера съпругата му ми изпрати поздравителен SMS за Коледа и Нова година и това ме зарадва. В същност нямаше да ви разказвам за това, ама споменът ме почуква вече трети път, а аз си знам, че една идея дойде ли при мен три пъти, струва си да се отработи.
Та Пешо беше отличен полицай. В същност името му е Светльо, ама още от казармата от Петров, та Пешо. Мене ме бяха кръстили Велчо, щото съм Велков. Като минаха години той стана и регионален директор на МВР, ама като се съберехме все деца си оставахме. Имаме много смешни случки и като джандари, но сега ще ви разкажа за друга от преди поне трийсет години . Казвам го, щото има давност.
Веднъж ми се обажда Пешо и ми вика: " Абе тук намерихме едно вещество, не го знаем какво е и аз го занесох на аптекарката, а тя ми казва, че може да е кокаин." Кой ти е виждал кокаин тогава, та веднага си бих камшика и, хайде на Левски. Студ, сняг, а на Пешо заставата не пали. На всичкото отгоре и Трифон Зарезан. Както и да е. Това дето циганинът го беше откраднал не беше кокаин, а вещество, дето да изсмуква влагата от контейнерите, ама ние от къде да знаем. По-късно ни подариха от Германия първите наркотестове.
Та като приключихме тежкия работен ден, решихме да празнуваме Трифон Заарезан. Таня, жена му ни гледа подозрително и вика: Внимавайте! Абе... ще внимаваме, какво да правим. Слизаме долу, аз влязох в ролата на акумулатор, та забутах Заставата, качих се в движение, взехме още един съучастник - Дичо и така до третата кръчма. Та третата кръчма се оказа в село Трънчовица. Там вече сме готови да поведем хорото, минава един местен фактор и прави таен знак на Дичо. Явно дългът си е дълг и Дичо се изнесе да се среща някъде с агента си.
Говорим си с Пешо разни неща и той по едно време ме пита: "Абе ти трепал ли си глиган?" Бе, че съм трепал, трепал съм, ама като бракониер, а тогава още нямаше давност, та предпочетох да го запазя в тайна, та да не му тежа на съвестта.
"Сега, казва той, ще ти разкажа за моя зъболекар. Направи ми перфектни зъби. Аз пък го посветих в ловното изкуство. Запали се докторът, взе си всички изпити, купи си пушка и отиваме на първия излет. Разставихме се и аз казвам на Доктора да гледа между един дъб и едни храсти и ако излезе каквото трябва, да гърми. Иначе нищо да не прави. И тръгнах към моята пусия. Кучетата вече се чуваха близо.
Едва не съм минал и триста метра и нещо гръмна от към Доктора. Завтекох се обратно и докато стигна, гледам Докторът гътнал един глиган. Ама глиган ти казвам, поне двеста кила."
Гледам го с доверие, а Пешо продължава:
"Докторът беше вече му оперирал мъдурките, щото го бяхме учили, че това е първата му работа та месото да не мирише. А местото несгодно. В един овраг беше паднал шопарът. И двамата тръгнахме да търсим другите и да викаме трактор или шаси, щото много тежи пустинята."
За протокола да отбележа, че тогава нямаше Дж Ес Ем-и и джипове, освен тия текезесарските с двигател на Волга. Както и да е. Пешо продължи:
"Намерихме возило с лебедка - една Виетнамка."
За тия които не знаят, това са едни камиони с високи проходимост, дето руснаците са ги ползвали първо в Авганистан и после за дърводобив.
Пешо продължава:
"Та отиваме на мястото - тестисите там, а глиганът го няма. Май докторът не е свършил добре работата. Това, че на новобранеца му върви, ясно. Ама и нас ни спукаха от майтап.
На другата година, сиреч преди два месеца пак отиваме на лов. Докторът по-запален и от миналата година. Пак се разставяме, аз пак съм до доктора и тамън слушам кучетата, откъм доктора тоя път се гърми два пъти.
Тичам аз на там, а Докторът се суети около един огромен глиган. Направо му завидях. А той хирургично ми обяснява, че го порнал, а тоя глиган бил без тестиси, и според него си бил глиганът от миналата година."
Тамън да му обясня, че във Вселената всичко е закономерно, щото ги разбирам тия работи и да дам моя принос с разказ за кучката Меги как открадна един заек, пристигна Дичо. Решихме Дичо да кара, щото ние... абе....
Излизаме навън, сняг до колене. Дичо сяда в Заставата, ние се подреждаме от зад да бутаме и... Дичо замина. Леле мале, от Трънчовица до Левски са 8 километра. Как ще ги вървим в тоя сняг... По едно време Заставата се връща на задна. Качихме се премръзнали и аз питам Дичо как е разбрал, че ни няма. Той ми отвръща, че по едно време се обърнал назад и ни попитал защо не пеем. Е как да пеем като ни няма? И той не посмял да обърне, а на задна, на задна та... до баира по който се качвахме. После бутахме още два пъти.
Като се прибрахме вече светло и Таня стегнала децата за училище. Тогава те сами си ходеха на училище. Аз, нали съм възпитан, викам добро утро! Тя така ме погледна, че... Абе на другия ден бяхме по-тихи от водата и с Пешо готвихме. Аз готвих, а той омеси питка :)
Ако някоя от рекламите в блога ви е привлякла, кликнете върху нея :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар