Напоследък се занимавам с английски. Какво да правя. Пролетта ме водиха в Румъния на гости на Дракула, ама никой не ще да си говори с мен нито на немски нито на руски. Дори на един от големите им градове - Брашов най-отпред пише Кронщадт. От саксонцинците им останало. Ама те наблегат на френски и английски. Даже в последния ден в Букурещ бях огладнял като куче и влизам в един магазин за китайска храна, а те ми казват на английски цената, ама аз нали не знаех думата ексепнсив, та тръгнах да плащам и ми призля.
После Маргето ме опакова и ме метна в един автобус та ме закара първо в Прага, после в Бърно да гледаме дворците на Люксембурговите и накрая в Братислава и Буда Пеща и Сент Андре. И там знаеха руски и немски, ама плещят само на английски та човек едни цигари не може да си купи. Та за това се ядосах и го подкарах. Уча си го сам. Имам опит.
За да си пиша думичките ползвам стари листа. Изписани и забравени. Сега всичко е дигитализирано. Та преди да се поупражнявам с думичката expensiv, сиреч скъпо ми е, щото това е началото на всеки пазарлък, нещо ме накара да обърна страницата и гледам пасажи от една справка от една случка, която ще ви разкажа сега.
Времето е 2002 година. Тогава работех в сигурността на застрахователна компания "Български имоти" и се занимавах със застрахователните измами.
Та гледам една случка в Кърджали. Ударили се две коли, едната пострадала за 15000 а на другата нищо й няма. Направо си плачеше за проверка.
Та един горещ юлски ден, заминавам за Кърджали. Стигам там и питам нашата служителка къде е въпросната махала. Тя ми вика на северозапад. Ама женски северозапад ли, мъжки ли, не знам. Както и да е. Тогава нямаше нито GSM, нито Google Earth, та го карахме по интуиция. Имаше само мобифони, ама и те ловеха само тук-там. Та хващам аз на северозапад, ама в тия Родопи се омотах като пиле в кълчища. Минах два пъти покрай една чешма и спрях. В казармата ме бяха учили на азимут, ама... По едно време минава една Застава и от вътре едно момче - турче ме пита к'во става. Е, става, изгубих се. "Чакай да закарам сестрата и ще се върна", вика ми. Ще чакам, къде ще вървя. Гладен, не гладен, поседнах под една дъбица... и съм позадрямал. По едно време някой ме бута - турчето. "Айде, вика, да вървим". Вървяхме, вървяхме и спряхме пред една голяма сграда, която била почивна станция, ама сега имаше само един - пазач, управител и к'вото още си помислите. Питам момчето колко му струва услугата, а то за малко да ми се разсърди, даже не можах да му запиша телефона.
Слизам и гледам пред мен ръкав на язовир "Студен кладенец". Ама ръкав ви казвам, има няма 200 метра широк. Питам пазача - управител за въпросния Мюмюн, когото търсех, а той ми разправя, че бил от другата страна на ръкава в ония къщи от среща. Работел на един газда къщата. Бе каква къща на кънда в дивия, питам го, а той вика, че по времето на бай Тошо имало нареждане ако има три къщи, да им се прекарва ток.
"И как да стигна до там?", питам. А той ми сочи едно водно колело на брега на язовира. Ха!Ха, ха! Водно колело! Питам го подкупващо той ще ли да дойде с мен за малко до там и да се върнем. Той ме гледа непреклонно. Имал си работа.
Хмм. Разхлабвам възела на вратовръзката, навих крачолите на панталоните, слагам куфарчето на лявата седалка на колелото и... А пазачът управител ми казва: "И внимавай, щото миналата седмица едни натовариха в лодката 10 торби цимент и лодката в средата потъна. Едва ги извадихме." Е, тоя направо ме успокои. Въртя си педалите и гледам надолу. А то се вижда на дълбоко. А на дъното гледам едни сомове - гърбовете им по 7-8 метра. Е, нямаше други очевидци, та не смея да настоявам особено на тази теза.
Стигам до другия бряг. Намирам въпросния Мюмюн и човека ми разказва за катастрофата. Читаво ми изглежда. Даже направих запис на разговора, щото Мюмюн не можеше да пише много грамотно. Строител беше човекът. И него попитах дали няма път на обратно, та да си повъртим заедно педалите, ама и тоя бил зает. Абе тия в кърджалийско всички са заети.
Сядам обратно на водното колело, а то се наклони поне 30 градуса от моята страна. И... завъртях педалите. Въртя, въртя, а вятърът срещу мен. Бе аз гледам брега, а той се отдалечава. Хората като карат водно колело се кефят, а на мен нещо ми се свива по лъжичката. По едно време стигнах. Езикът ми дълъг като вратовръзката. Все едно в казармата сме правили марш на скок. Стигам до брега, чинно връзвам колелото за един кол и се оглеждам за колата да се метна на нея и да спра чак в къщи.
Да, ама не. Тамън до почивната станция седят едни пичове и въртят едно чеверме. Турчета, българчета - заедно. Викнаха ме... и после историята мълчи.
На другия ден пазачът - управител ми разказа, че бил очевидец на това, че съм разказвал два часа вицове без да се повторя. Това той ми го каза докато бръснех двама в огледалото и главата ми беше като изтръпнал крак. Та изчаках да отминат болките на две педи в дясно от дясното ми ухо и заминах за София. Стигнах навреме. Адвокат Тереза си празнуваше рождения ден в компанията, ама аз извиках Ангел - главния изпълнителен директор и му разказах първата част от събитията. Счетох, че това за чевермето няма да му е интересно.
Е, изкрънках си еднократна финансова компенсация :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар