НЕЩО ЗА ВЪПРОСИТЕ

Преди повече от пет години на компютъра ми се въртеше надпис: "Зададе ли си днес нужните въпроси?" Когато си тръгнах от тази компания първата реакция на един от собствениците беше "Ти си отиваш соколе!". А след няколко дни беше "застрелял" монитора с един пепелник за 250 лева, който бях купил аз. В същност благодарен съм му. Този човек ме научи, че луксът е естествено човешко състояние.

От тогава изтече доста вода. Въпросите, обаче продължават. Та днес продължавам да се питам кои са моите основни въпроси?
"Е кои са, кои са... ", казва ми онова гласче.
"Каи са въпросите?", продължавам да настоявам аз.
...

Кога за последен път се наслаждавах на покоя на гората, или го отхвърлям?


Кога показах на хората, които обичам, че ги обичам, или ги приемам за даденост?


Кога за последен път не се съмнявах и се измъкнах от ролята на скептик?


Кои са моите герои? И кое е моето вдъхновение?


Кога за последен път се доверих на първите си прозрения, без да използвам разума си?


Добре де, ходя на театър, но кога за последен път използвах въображението си необуздано?


Какво правя когато някой естествено и диво изразява емоциите си?


В същност обичам ли тялото си?

Това беше едно несъзнателно писане. Има една такава техника.

Ей такива неща ми идват на главата преди да си легна. Не питам вас.