НЕ Е ВРЕМЕ ЗА ПРОТЕСТИ. ВРЕМЕ Е ЗА ВЪПРОСИ

Хич не съм им фен на Сатиншковците. Още са живи спомените и за „Цанков камък“, и за батко и братко, и за Белене, и за президентски съветници, дето са обвинени не в джебчийство и за други съветници в ДАНС. 

Но! ВЪПРОСИТЕ СА ПО-ВАЖНИ ОТ ОТГОВОРИТЕ. А сега е време да се отговаря на определени въпроси, преди да се предприемат определени стъпки. И тези отговори очакваме да ги получим от няколко посоки.

Първият въпрос е не дали Цветанов е вършил тия безобразия. Не е толкова страшно, ако са закачили слушалката на някой хайдук в повече - сред политиците тая порода я има в излишък. По-важен е въпросът рекетиран ли е бизнесът по този безогледен начин, та да се стига чак до принуда да се прехвърлят фирмени дялове на посочени „наши“ хора. Щото тогава вече става дебело.

Интересува ме и друг въпрос. Не е толкова важно, че Борисов и Кокинов са се опитали да редят някакъв мач. Ако системата работи, подобни договорки няма да имат особено значение за цялостния процес. За мен по-важният въпрос е кой е трябвало да „засече“ обстоятелството, че министър председателят на суверенната република е бил подслушан. Защото инициаторите за това послушване може да са точно три категории.

Първата е да е подслушван законно. Ама тогава става въпрос май за нещо много сериозно. 

Втората е да е подслушван от чуждо разузнаване. И тогава възниква въпросът къде е била ДАНС? 

И третата е да го е подслушвала родната мафия. Тогава следва въпросът къде са били от НС БОП. Щото и в трите случая става въпрос за пробив в националната сигурност и ще следват изводи от партньорските служби.

Руснаците започнаха размятат моркова и тоягата за Белене. Тая припряност говори единствено и само за несигурност. И от това следва въпросът: Не е ли време в тоя момент да се направи равносметка за постигнатото от ГЕРБ и да се опитаме да го надградим, а не да започваме от начало. Защото хората откровено излязоха на улицата не защото някой им е платил, а защото и сега не могат да си плащат сметките и няма да ви обяснявам колко е гадно когато телефоните в офиса мълчат. А те мълчат, защото инвеститорите са несигурни.

И от тук основният въпрос: Не е ли време да се търси формула на съзидание дори и на това място дето съединението правело силата. Защото е задължително едните да се опитат да управляват нормално, другите да се държат като нормална опозиция докато се получат отговорите които ги оневиняват, а на някого може и усмирителна ризница да му метнат.

Защото народът ни е мъдър. И е казал: „Волът рие, на врата му пада“ и „Който гроб копае другиму, сам пада в него“. Ама от това никой не е прокопсал. Та за това времето е за въпроси, а не за протести.