ВРЕМЕТО

Ама че ден. Сутринта излязох за малко по двора и се прибрах на топло. Радвах се на затоплената стая. Дали така ще се зарадвам и на сметката за ток?

Чета "Капитал", а в главата ми като калейдоскоп се въртят събитията от седмицата. Тези, моите много лични събития и другите, които макар и без мое участие са окзаали влияние в живота ми. Оползотворих ли времето си? Ега ти тъпия въпрос! И ако не съм какво се променя? "В същност, замислям се, как най ефикасно мога да злоупотрубя с времето си?"

Да се тревожа за бъдещето. През живота си съм се страхувал от толкова много неща, които не са се случили, че ако азсрахователите знаеха, сигурно щяха да ми дадат безплатни бонуси.

Да преживявам отново миналото. Още по-лошо. Опитвал съм да го поправям, въпреки че осъзнавах, че то е мъртво и към него можеш само да добавиш и нищо да извадиш. Излишен разход на енергия...

Да съжалявам за предишни грешки. Ами яйцето вече съм го снесъл. Щом съм отчел събитието за грешка, какво да се тровя повече.

Да очаквам утре. Хм. Та то е толкова далече. Чак след малко.

Да се сътезавам с часовника. Особено гадно е като го правя сутрин в задръстването, когато препускам на място в галоп пред някой светофар.

Да се замислям над непостоянството. Като се замисли човек единственото постоянно нещо е непостоянството. Както единственото сигурно нещо е несигурността.

Да се съпротивявам на промяната. Колко пъти първата ми реакция е била "това няма да стане", още преди да изслушам дадено предложение. А колко пъти аз съм реагирал остро, ако някой почне да ми казва "няма да стане", още преди да ме е изслушал до край?

Ей такива неща.