събота, 13 март 2021 г.
неделя, 7 март 2021 г.
неделя, 26 април 2020 г.
МАЙ НИ ЧАКА МНОГО РАБОТА
Пандемията не ми е интересна. Не ми е интересна и карантината. Трябва да се направят определени неща и ги правя. Без да се престаравам. Защо ли? Ще ви кажа:
Аз имам доста голяма социална мрежа. Не, не говоря за FB. Говоря за над 1500 човека с които съм бил в по-тесни връзки, вършили сме някаква работа във времето, общували сме и сме останали с добри впечатления един за друг. И без това си събирам на едно място цялата стара информация та събрах и всичките си телефонни указатели. Направих една извадка от 50 човека и ги прозвъних през изтеклата седмица. С някои не се бях чувал от години. Хем да разбера как са, хем да проверя кои сме останали от правилната страна на тревата. Щото на моята възраст човек понякога си мисли и за Прехода и сутрин трябва да благодари, че е от правилната страна на тревата. Та в разговорите си с тези хора между другото задавах и въпроса: Има ли в тяхното обкръжение човек заболял от тази инфекция? Същия въпрос зададох и на приятели които ми се обадиха през седмицата - включително от Испания, Германия и Австрия. Така се получи цифрата от около 100 човека на които зададох този въпрос. И знаете ли какъв отговор получих? НУЛА! ZERO!
Не ме разбирайте погрешно! Не отричам, че пандемия има! Не отричам, че този вирус е много опасен! Напълно съм наясно, че смъртта на отделния човек е трагедия, но смъртта на много хора вече си е чиста статистика. Предпазните мерки трябва да се спазват! И хич не ме интересува дали това е умишлено предизвикано, дошло е от извънземните, или каквото там конспиративно някой си измисли. Имаме си налице ситуация и трябва да реагираме съобразно нея.
В момента се опитвам да размишлявам за другите поражения, които тази пандемия ни нанесе. И то е в сърцата и душите ни. Един от нашите работници ми каза, че в момента в който обявили, че "Факултета" е огнище на заразата работодателят на съпругата му се обадил и й казал да не идва повече на работа. Ние не направихме така. Даже ще призная, че лично аз, возя колегите от Факултета и Филиповци до обектите. И по цял ден съм с тях.
При проведените телефонни разговори един приятел ми каза, че приятелката му го помолила да се разделят въпреки планираната сватба да се разделят временно, за да не се заразят тя и майка й. Сега момчето обмисля дали да отмени сватбата. Казах му да слуша сърцето си, макар че ако аз съм на негово място със сигурност щях си потърся друга жена. Онова "Заедно в радост и болка, здраве и болест" в този случай май не е сработило като код.
В тези моменти на големи амплитуди на емоциите виждам реализацията на едно знание което имам отдавна, а то е че в себе си носим програми кодирани от хилядолетия. Това са кодовете на нашите предци. Повечето от тях спят. Изявяват се само при обстоятелства като тези и ни управляват в голяма част от случаите вън и независимо от нас. И добрата новина е, че точно в такива моменти можем да оценим отношенията си с близки хора и дали можем да разчитаме на тях. Без да им се сърдим, разбира се. Те не са виновни за това.
По-важното е да се научим и да продължим да живеем въпреки заразата. Да продължим да съзидаваме. В името на себе си, децата и внуците си. Защото в тях ще останат и нашите кодове.
Замислям се кои са програмите които управляват мен? Сякаш най-точно го е казал един голям българин и военачалник - полковник Борис Дрангов:
Две смърти няма, без една не може!
Животът не се мери по дължина, а по съдържание.
Е, момчета и момичета, чака ни работа. Да вървим!
неделя, 12 април 2020 г.
четвъртък, 26 март 2020 г.
ДОБРО УТРО, ПРИЯТЕЛИ!
Добро утро приятели! Хем има корона вирус, хем не можем да ходим на работа, щото на баба Марта и дошли "ония дни".Е, като трябва да стоим в къщи ще стоим. Карантина е. Корона вирус.
Тази сутрин станах както обикновено в 5,30. Навикът си е навик. Докато си пия кафето, свърших това дето си върша всеки ден. После направих няколко клякания и лицеви опори. Няма да казвам колко, та да не ми се смеете щото в едно друго време съм правил и по повече. Какви да ги върша днес? На Маргето й е лесно. От ранни зори налива ум и разум в главите на първолаците през компютъра. Щяла да ги учи за "Ъ". Забравих да я питам дали за ер голям или ер малък, ама сега не мога за й звънна, че ще наруша дисциплината.
Завчера казаха по телевизора, че някаква лаборатория изпратила на сума ти и народ съобщения, че са завирусени и тия дружно обсадили Пирогов с искане да им облекат пижами и да ги натикат по креватите. Малко им се чудя. Аз в болница съм ходил само на свиждане на майка ми, светла и памет, и тогава си рекох, че ще отида там или на сила, или да си получа смъртния акт. За втората хипотеза даже някой друг ще отиде, щото аз ще бъда затруднен. Да оставим, че човек не може на спокойствие една цигара да си изпавка и вечер една ракия да изпие. Разработвал съм и такива планове, ако съм там да организирам контрабанден канал за внос на съответните пособия за удоволствие. И без това не могат да ме изпишат дисциплинарно. Тия пък направиха закон и като нищо може да ме окаушат. Владо Каролев как го озаптиха. Сега, това че е нарушил правилата на карантината, добре. Имаш дупе, нарушаваш, хващат те, носиш си отговорността. Но това, че си е казал мнението в социалната мрежа и получил обвинение, вече е пресолена манджа от страна на прокурорите. Иначе започва да ми мирише на едно време в полицията когато след всяко проучване трябваше да пишем дали човекът има "правилно отношение към мероприятията на народната власт".
Малко се отплеснах. Въпросът беше какви ще ги върша днес. Гледам някои се притесняват. Да взема и аз да се попритеснявам. Първо ще закуся, щото мисля си, човек на гладно не може да се притеснява качествено.
Да видим за какво да се притеснявам:
Може да умра? Аз не познавам някой който се е родил и да не я свърши тая работа. Не става за притеснение.
Икономическа криза? Преживяхме и празните магазини и купоните по времето на Луканов, банковите грабежи, кризата през 2009.... И пак прецапахме през този друм. Ще се оправим и сега. И това не става за притеснение.
Ще се провали празнуването на юбилея ми? Ставам на 60 след две седмици. Ама аз ще бъда на 60 цяла година. Като мине гюрумтията, ще го отпразнуваме.
Ще се провали това чудесно пътуване, което планираме с Маргето от близо година? Е тук малко ме е яд, ама човек прави каквото може, пък то става каквото си иска... 😀 Въобще, Онзи се присмива най-много на тези които се опитва да живеят много планирано. Добрата новина е, че няма да загубим пари, защото Маргето не ме послуша и направи застраховка "Отказ от пътуване". Аз бучах тогава, щото малко скръндза падам, ама е добре, че тя не ме слуша понякога.
Няма да стане с притесненията. Ще почета, ще поуча английски, пък ще видим.
Добро утро, приятели!
петък, 7 април 2017 г.
КАТО ЗА РОЖДЕН ДЕН...
Този пост е към всички хора с които друмът ми се пресече. Ще ви разкажа една малка история.
Преди 57 години в едно малко балкански градче се родило едно момче. Е, малко кривоглед бил, това е по разкази на майка му, но той и не подозирал за това. Отраснал щастливо и волно на село при баба си. Като станал на 6 години го докарали в София. Бе той български не знаел, защото в това село се говорело повече на сръбски, а те го изпратили на немска забавачка. Е, не тенденциозно, просто нямало места в нормалната детска градина :)
И въртележката започнала. Заредили се в живота му щастливи до небесата мигове, но и страшно лоши моменти. Един ден момчето попаднало на книгата "Черния лебед" на Насим Никълас Халеб. Там то прочело, че едни хора са от страната Средностатистан, а други директно пристигат от Екстремистан. Момчето още не знаело, че има споразумение с Онзи да научи някои неща в живота и тъй като инатът му бил като на един истински Овен, Великите Сили от Светлия план имали решение да му приложат тая болезнена терапия. Пък каквото стане.
Пътят били дълъг. Момчето се научило да лети, но и не по негово желание да се сгромолясва от високо. Изпитвал великото щастие на полета, но се срещал понякога, по-точно два пъти, и с куршумите - ония истинските. Карал едни хора да бъдат на седмото небе от щастие, но същите тези хора понякога запращал направо в пъкъла, без особени угризения.
Веднъж дошло време, когато силите се изчерпали. Момчето притихнало. И усетило: Единственият ключ към изхода и щастието са Вярата и Благодарността.
За това, мили мои приятели, в началото на петдесет и седмата ми обиколка около слънцето, аз искам да благодаря!
Благодаря на прекрасните ми родители, че ме отгледаха и ми дадоха пример за трудолюбие и честност.
Благодаря на всички мои роднини, че ги има.
Благодаря на Маги, че се появи в живота ми и роди нашите прекрасни деца.
Благодаря и на децата си за това, че станаха прекрасни успели хора, понякога не заради нас с майка им, а въпреки нас. Както неведнъж съм им казвал, аз съм прекрасен пример и за това, което трябва да се прави, но и за това, което изобщо не трябва да се прави.
Благодаря на сина си и Христинка, че ни дариха с тези страшни малки мъже - моите внуци.
Благодаря на колегите си от полицията и другите професионални поприща с които минахме заедно през трънаците и успяхме да сътворим приказни неща.
Благодаря на Съдбата, че ни срещна с Маргето, която вече осемнадесета година ми доказва че хората могат да се обичат безусловно и да даряват другите с щастие.
Благодаря на всички които се опитаха да сторят зло в живота ми и ясно казвам, че им прощавам.
Благодаря и на вас, мили приятели които днес ме поздравихате.
Поклон!
събота, 9 януари 2016 г.
КАК ДА ЗАРАБОТИТЕ ЕДНОКРАТНА ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ
Напоследък се занимавам с английски. Какво да правя. Пролетта ме водиха в Румъния на гости на Дракула, ама никой не ще да си говори с мен нито на немски нито на руски. Дори на един от големите им градове - Брашов най-отпред пише Кронщадт. От саксонцинците им останало. Ама те наблегат на френски и английски. Даже в последния ден в Букурещ бях огладнял като куче и влизам в един магазин за китайска храна, а те ми казват на английски цената, ама аз нали не знаех думата ексепнсив, та тръгнах да плащам и ми призля.
После Маргето ме опакова и ме метна в един автобус та ме закара първо в Прага, после в Бърно да гледаме дворците на Люксембурговите и накрая в Братислава и Буда Пеща и Сент Андре. И там знаеха руски и немски, ама плещят само на английски та човек едни цигари не може да си купи. Та за това се ядосах и го подкарах. Уча си го сам. Имам опит.
За да си пиша думичките ползвам стари листа. Изписани и забравени. Сега всичко е дигитализирано. Та преди да се поупражнявам с думичката expensiv, сиреч скъпо ми е, щото това е началото на всеки пазарлък, нещо ме накара да обърна страницата и гледам пасажи от една справка от една случка, която ще ви разкажа сега.
Времето е 2002 година. Тогава работех в сигурността на застрахователна компания "Български имоти" и се занимавах със застрахователните измами.
Та гледам една случка в Кърджали. Ударили се две коли, едната пострадала за 15000 а на другата нищо й няма. Направо си плачеше за проверка.
Та един горещ юлски ден, заминавам за Кърджали. Стигам там и питам нашата служителка къде е въпросната махала. Тя ми вика на северозапад. Ама женски северозапад ли, мъжки ли, не знам. Както и да е. Тогава нямаше нито GSM, нито Google Earth, та го карахме по интуиция. Имаше само мобифони, ама и те ловеха само тук-там. Та хващам аз на северозапад, ама в тия Родопи се омотах като пиле в кълчища. Минах два пъти покрай една чешма и спрях. В казармата ме бяха учили на азимут, ама... По едно време минава една Застава и от вътре едно момче - турче ме пита к'во става. Е, става, изгубих се. "Чакай да закарам сестрата и ще се върна", вика ми. Ще чакам, къде ще вървя. Гладен, не гладен, поседнах под една дъбица... и съм позадрямал. По едно време някой ме бута - турчето. "Айде, вика, да вървим". Вървяхме, вървяхме и спряхме пред една голяма сграда, която била почивна станция, ама сега имаше само един - пазач, управител и к'вото още си помислите. Питам момчето колко му струва услугата, а то за малко да ми се разсърди, даже не можах да му запиша телефона.
Слизам и гледам пред мен ръкав на язовир "Студен кладенец". Ама ръкав ви казвам, има няма 200 метра широк. Питам пазача - управител за въпросния Мюмюн, когото търсех, а той ми разправя, че бил от другата страна на ръкава в ония къщи от среща. Работел на един газда къщата. Бе каква къща на кънда в дивия, питам го, а той вика, че по времето на бай Тошо имало нареждане ако има три къщи, да им се прекарва ток.
"И как да стигна до там?", питам. А той ми сочи едно водно колело на брега на язовира. Ха!Ха, ха! Водно колело! Питам го подкупващо той ще ли да дойде с мен за малко до там и да се върнем. Той ме гледа непреклонно. Имал си работа.
Хмм. Разхлабвам възела на вратовръзката, навих крачолите на панталоните, слагам куфарчето на лявата седалка на колелото и... А пазачът управител ми казва: "И внимавай, щото миналата седмица едни натовариха в лодката 10 торби цимент и лодката в средата потъна. Едва ги извадихме." Е, тоя направо ме успокои. Въртя си педалите и гледам надолу. А то се вижда на дълбоко. А на дъното гледам едни сомове - гърбовете им по 7-8 метра. Е, нямаше други очевидци, та не смея да настоявам особено на тази теза.
Стигам до другия бряг. Намирам въпросния Мюмюн и човека ми разказва за катастрофата. Читаво ми изглежда. Даже направих запис на разговора, щото Мюмюн не можеше да пише много грамотно. Строител беше човекът. И него попитах дали няма път на обратно, та да си повъртим заедно педалите, ама и тоя бил зает. Абе тия в кърджалийско всички са заети.
Сядам обратно на водното колело, а то се наклони поне 30 градуса от моята страна. И... завъртях педалите. Въртя, въртя, а вятърът срещу мен. Бе аз гледам брега, а той се отдалечава. Хората като карат водно колело се кефят, а на мен нещо ми се свива по лъжичката. По едно време стигнах. Езикът ми дълъг като вратовръзката. Все едно в казармата сме правили марш на скок. Стигам до брега, чинно връзвам колелото за един кол и се оглеждам за колата да се метна на нея и да спра чак в къщи.
Да, ама не. Тамън до почивната станция седят едни пичове и въртят едно чеверме. Турчета, българчета - заедно. Викнаха ме... и после историята мълчи.
На другия ден пазачът - управител ми разказа, че бил очевидец на това, че съм разказвал два часа вицове без да се повторя. Това той ми го каза докато бръснех двама в огледалото и главата ми беше като изтръпнал крак. Та изчаках да отминат болките на две педи в дясно от дясното ми ухо и заминах за София. Стигнах навреме. Адвокат Тереза си празнуваше рождения ден в компанията, ама аз извиках Ангел - главния изпълнителен директор и му разказах първата част от събитията. Счетох, че това за чевермето няма да му е интересно.
Е, изкрънках си еднократна финансова компенсация :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)