Имам си правило: „Никога не съдя нещо, което не съм създавал." Просто защото всичко е еднакво важно щом го има на тази земя. Дори и най-лошото. И, мисля си, какъв е тоя вой, че уволнили една магистратка. Леле как ми се римува това с разни други думички! И имам ли право да съдя правораздавателната система? Ами гласувал съм. Значи имам право. Е, тогава ще го кажа, въпреки че за щастие досега съм имал два пъти контакт с тази система и то като свидетел. Съдя ги. Защото хората не вярват в правораздаването така, както не вярват и в почтеността на много от докторите. Съдя ги, защото има истини, които не са слухове, а просто вървят на ниво обществено съзнание. И хората ги знаят. Колкото някои да се окопават около понятието „доказателства“. И хич не изпадам в умиление пред добрите татковци, които се грижат за малоимотните си дечица като им строят хотелчета на морето.
Така че, тия дето стават и от които зависи, да си кажат истината както я виждат първо пред себе си, после пред другите и да действат. Защото се зачитат само действията.
А за доклада на Европа, хич не ми пука. Братските европейски политици няма какво да мрънкотат, щото ако не им трябвахме, нямаше да ни приемат. И като са ни приели ще трябва да е като розата - с цветовете и бодлите. Щото те ако бяха много свят, нямаше да допуснат такива като Гърците и някои други да реват на умряло вместо да си плюят на ръцете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар