Понеделник след Великден. Пробуждам се в моята стая на старата ни къща на село. Някак ми е носталгично. И леко тъжничко. Нормално е. Вчера енергията на празника беше на максимума си и сега трябва да си „платим“. Да заредим батериите. Разпознавам по тавана фигурките по мазилката още от детството ми. В тази къща отраснахме аз и брат ми, после децата ни, после... Последното отива в бъдещето и не искам да го гадая.
Излизам да се поразходя. Прекрасна топла пролетна априлска утрин. Вали сняг, но вместо снежинки из въздуха се носят малките листенца от цъфналите сливи. По цялата улица къщите са на рода на баба ми. Чукановият род. Шест братя и една сестра. Седем къщи. В същност от няколко години вече са шест. Точно по средата на този ред вместо къща има една гола поляна. В началото това беше една чудесна къща. В нея живееха баба Магда и дядо Стоян - Цоло му викаха. После леля Перка и чичо Борис. Прякорът му беше доста екзотичен - Куранджо. Заедно с тях двамата им сина - Мичо и Стоянчо. Помня ги като батковци, дето ме пазеха от по-големите. После Стоянчо се ожени някъде по Монтанско, а Мичо си доведе жена на село. След това отиде в затвора за няколко години, а жена му изостави бебето си и избяга на някъде. Бебето се казваше Ваньо. После Ваньо порастна. И той като баща си ходи няколко пъти в затвора. Занимаваха се с дребни кражби и така се препитаваха. Докато баща и син бяха по академиите, майка ми се грижеше за леля Перка когато беше на село.
Та Ваньо и синът му се бяха сдушили заедно с един мой връстник - също Иван, но прякора му беше Часовникаря, щото баща му беше часовникар. Той завърши музикалното училище в Котел, ама после наблегна на чашката и...
Четвъртият в групата беше Личко, синът на Петър Ушатия. Помня го като бяхме деца. Малко по-буен, ама... После дълги години беше дървосекач в Коми, но като се прибра и той напъна на чашката и жена му се върна в Русия.
И така до преди десетина години. Веднъж като си отидох на село приятели ми казаха, че някой откраднал камбаната на черквата. Полицията не можа да докаже кой я е откраднал, но хората знаеха, че тия четиримата са свършили тая работа и са я продали за скрап. След няколко месеца започнаха да се случват странни събития. Първо Линдо един ден като влязъл в кръчмата си поръчал 200 грама водка, изпил я на екс и там си и останал. Месец след това Иван Часовникара без всякаква видима причина се самообеси.
През есеснта Мичо получи инсулт. През зимата майка му, леля Перка умря от измръзване. След една година умря и Мичо в някакъв социален дом напълно обездвижен. Казват че много се мъчил.
Последният Ваньо издържа още няколко месеца. Първо се беше скарал с някакви другоселци, сбили се и го намушкали с нож в черния дроб. Решили че е умрял и го натоварили на кола да го хвърлят в Дунава. По едно време тоя дал признаци на живот и го закарали в Белоградчик. Изоставили го пред болницата. Възстанови се за няколко месеца. След това се сбил пак. И пак го наръгали. Тоя път...
Поглеждам поляната където беше старата им къща. Равна и зелена. От кал сме направени и на кал ще станем.
Ега ти и мислите на втория ден на Великден. Христос воскресе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар