Даа. Ставам тая сутрин и след половин час включвам телевизора. Никога по-рано. Дал съм си дума. В миг започва някаква атака. Един мастит професор икономист нарисува такава апокалиптична картина за бъдещето на света, че лошо ми стана. В същност не толкова лошо, защото ако австралийският долар пада спрямо йената, човек може да спечели по същия начин, както и ако френският индекс се движи надолу достатъчно дълго.
После по една друга програма се бяха събрали сексолог, психолог, журналист и един индус да ми дадат ясни и подробни обяснения защо аз съм най-нещастен на света както авторитетно ни е насадило едно световно изследване на ООН. По-щастливи от мен са и шведите, дето са първи в света по самоубийства, и едни хора от Африка, дето не запомних името на държавата им.
Е, щом толкова учени хора твърдят, че съм нещастник, дай да видя как поне се прави това. Прилежно се избръснах. За малко да се изкефя на новата самобръсначка. Плъзга се като... абе видели сте рекламата. Не ми подхожда да се радвам на такива неща при толкова сериозни световни проблеми. Хеле в навечерието на 12.12.2012. Като съм нещастен, викам си, сигурно и повече енергия ще ми трябва. Та си направих две препечени филийки с масло, трапезна чубрица и някакво месце от горе. Май трябва да се засрамя. Толкова гладуващи има по света, предстои световна продоволствена криза, държавата ни за нищо не става, политиците крадат, а аз се радвам на две препечени филийки...
На всичкото отгоре трябва да си облека новите дрешки, щото днес внучето ми ще има тържество в детската градина и съм обещал да ходя да го гледам. Нали знаете, като дойде пролетта и мъчат децата с такива тържества, та от малки да ги научим на нещастие. А ние възрастните роним сълзи. Щото човек като реве...
Излизам на двора и първата ми работа е да си погледна градинката. Разкопал съм едни 30 квадрата и когато ми е най-тъпо, ходя да се ровя там, та да ми олекне. Снощи метеоролозите казаха, че ще има слана и си викам "е сега им се разказа играта на марулите". Тя пък сланата ни подминала и всичките 52 марули безсрамно стърчат. Заедно с лука и току що покаралите репички. Е тия няма ли най-после да започнат да познават времето?
Стигам до офиса. Е сега няма как да не се ядосам. Все ще се обади някой който ми дължи пари, та да ми каже, че още не може да ми ги върне. Може пък да ми се обади някой дето аз му дължа и аз да му кажа, че не мога да му ги върна, та да ми стане още по-тъпо. Телефонът звънна. Обади се един приятел от детството. Искал да ме пита как съм...
Няма коментари:
Публикуване на коментар