Ега ти първоаприлската буря! Духа, вали и даже го докарва на сняг. Обичам бурите. Обичам движението. Чудя се кого да преметна първоаприлски :)
Преглеждам си задачите от календара от миналата седмица. Обикновено го правя в понеделник сутрин, ама сега като на вън е лошо времето... Много обичам да отмятам свършените задачи. Обикновено това са тези неща, които са ми се стрували най-лесни и най-приятни. За останалите имам два подхода: Първо си мисля какви ще са последствията ако не се свършат. Ако няма как, мисля си кой може да свърши това вместо мен, и ако и доброволци не могат да се намерят, прехвърлям ги за следващата седмица. Та в тоя ред стигам до миналия петък и Агенцията по вписванията. Елементарна задача за получаването на елементарно удостоверение. Платили сме си надлежно, защото за над десет години се иска да платиш 30% отгоре и никой не е очаквал засечка. Да, ама не, както казваше бай Петко Бочаров. Издали го за по-къс срок. Станала е някаква техническа грешка, мисля си, и влизам при дежурния съдия. Обяснявам какъв е случая, обяснявам че има и срок от банката за усвояване на кредита на клиента ми и се налага бърза реакция. Вежливо ме отпратиха, като ми казаха, че не могат да коментират преписка на друг колега, която не е при тях.
Отивам на опашката, където се е заформил поредния скандал между един човек и администраторката - младо момиче. Е, както и аз съм пищисан, ще стане интересно...
Гледам го девойчето, ръцете му треперят докато обслужва следващия. Пред мен имаше четири-пет човека. Взех да си представям разни хубави неща за мен, дето ми се бяха случили през последната седмица. После започнах да си представям това девойче зад гишето все в приятни за него ситуации, включително че си хапва шоколад. Абе не знам дали тя обичаше шоколад, ама така ми дойде.
Вече съм на ред. Обяснявам, че ми трябва копие от преписката. Тя ме погледна (чертите й бяха поомекнали) и ми каза, че няма право да го прави. Даде ми само заявлението с резолюцията на въпросната съдия. Отивам обратно при дежурния съдия и й давам заявлението. Тя ми каза, че колежката й, която е разглеждала преписката тълкува по различен начин наредбата и е трябвало да платя две такси. „Но нали наредбата и тарифите са публикувани в Интернет и всички работим по тях?“, казвам с недоумение...
В крайна сметка се наложи да си платя за нова бърза поръчка с уверението, че всичко ще бъде готово в понеделник. Добре че имаме добра организация, та изпратих на колегата документите от моя лап топ и той ги донесе разпечатани на време.
Хубаво уволниха директорката на тая агенция, мисля си, ама май има още за уволнение.
Докато пътувам към офиса, попадам на воплите на един бивш министър председател и един бивш енергиен министър. Оплакваха Белене. Абе, хора, не разбрахте ли, че когато всички ние, които гласувахме, ви възложихме да свършите работа. Повярвали сме ви - всеки за когото е гласувал и сме ви назначили да вземате решения. Да ме накараш мен да взема решението за енергетиката на страната, е все едно да накараш от утре командир на взвод да започне да управлява победоносно армия. Няма как да стане.
А за моите проблеми - тези на малкия и средния бизнес никой не говори.
Това правителство наред с простотиите показа и много добри неща. И едно от тях е, че реагира на гласа на хората. Е, ние не можем да правим гражданско неподчинение за неплатени заплати, защото сами си ги плащаме, чак след като ги изработим. Няма време за протести срещу свръх цените на нафтата, защото се налага да бачкаме, няма време да подпалим и някоя друга банка, въпреки че ми се иска. Всичко това ние възложихме на политиците, когато гласувахме за тях. И тишината по тази тема показва само едно: Нищо не се прави за бизнеса, който белите страни наричат „гръбнака на икономиката“. Иначе със сигурност щяха да се похвалят.
Е, добре че от утре ще става топло. Ние сме програмирани да се справим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар