Напоследък съм фен на градския транспорт. Стана малко доброзорно, ама съдбата като ми е дала лимон, по-добре да си направя от него лимонада. Та... изучих се. Направили в bgmaps.com една хватка като напишеш маршрута си и ти дава с кои рейсове и трамваи да ходиш. Ако пък има и метро, отидоха й на Фандъкова приходите от синята и зелената зона. През миналия месец само два пъти ми вдигаха колата. Не броя разходите за SMS-и. Днес гледах разходите. Вярно е, че през тоя месец имам много движение. Икономията определено си заслужава. А си има и екстри. На такива чешити попадаш че... :)
Рейс 404. Кефи ме, че няма коли по BUS лентата и се движим бързо по „Сливница“. На една от спирките се качи контрольор. Обикновено влизат по двама, трима, а тоя беше сам. Има си униформа, носи си едно като касов апарат, дето допира абонаментните карти. Леко посивял и изглежда интелигентно. Първия му пациент беше една циганка с едно момче. Каза й нещо, тя му отговори и той продължи. Проверява ни подред. По едно време в предната част настъпи гюрултия. Гледам контролният орган напънал една млада девойка да й продава билет за 20 лева, щото пътувала гратис. Тя силно зачервена обяснява, че била от провинцията и не знаела за задължението да си купи билет. Ега ти случката! Другите наблюдават мача. Малко му се ядосах на тоя и отидох към полесражението. „Що не продаде тоя билет на циганката?“, викам му. Той зяпна. Поогледа се, ама като видя, че кибиците имат намерение да вземат участие във веселбата, започна да пелтечи, че й бил казал да слезе. Изрази учудване, че още не била слязла. Ние го гледаме настойчиво и той заклинка към циганката да я кара да слезе. Да де, ама тя не ще да слиза. Рано й било. И така до „Лъвов мост“. Там се смъкнаха и двамата.
А девойката си взе сака и застана на първата врата да слиза на гарата. „Купи си билет от шофьора“, казвам й. Тя си купи билет. Поогледа ни, продупчи го... и слезе.
Ей такива случки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар