КАКВО Е ДА ИЗГОРИШ ЗНАМЕ И ДА ОБЪРНЕШ ЦЯЛА ВОЕННА КАМПАНИЯ

Тия четири почивни дни ми показаха две неща.

Нищо в живота не идва случайно и Светът е огледало. Човек не харесва в другите това, което не харесва в себе си и харесва в другите това, което харесва у себе си.

Сигурно за това признавам за умен всеки, който мисли като мен. А с останалите съм се отказал да влизам в спор :)

Няма да ви отегчавам с многобройни случки в битието ми през изтеклите няколко дни, но ще ви разкажа за една. За едно изгорено знаме и за обърната посока на цяла военна кампания.

От преди седмица от различни места вниманието ми започна да привлича фамилията Маринов, Генерал Маринов, Кръстю Маринов. Е, и аз не съм много чувствителен, та чак след няколко дни започнах да "зацепвам", че става въпрос за генерал Кръстю Маринов. 

Родил се е през 1855 в Голямо Конаре Пловдивско. 

Пътят му върви по обичайната за тази епоха линия. Преминава от младши унтерофицер опълченец през 1877 година до генерал - майор през 1900 година. В сметката му се включват руско-турската, сръбско българската, балканската и междусъюзническите войни, както и един контрапреврат при опита за свалянето на Батенберг,  където е действал рамо до рамо със Стамболов.

Две събития от живота му, обаче действат върху сетивата ми като че ли съм сложил ръката си върху пламъка на горяща свещ.

Първото е, че точно на него е възложено разформироването на 2-ри струмски полк, който е бил в основата на преврата срещу Александър Батенберг през 1886 година. Материалният документ за разформироването не е важен - указ 181 от 1886 година. Изглежда дедите ни са били много по-грамотни от нас за взаимодействието на много светове, защото нито висши, нито нисши чинове са били пратени по затворите, или избити. Цялата операция е била приключена с уволнението на няколко офицери и пренасочване на останалите в други части. 

Но има една операция която е много по-страшна. Това е... изгарянето на знамето на полка. Това има огромно значение. Изгарянето на знамето е със силата на унищожаване на духа на полка. Ликвидиране в онова духовно измерение, което е нажежавало войниците му с щикова атака да побеждават много по-многоброен противник. Същият този дух, който не е допуснал българско знаме да бъде пленено. 

Опитвам се да си представя как се е чувствал тогава капитан Кръстю Маринов комуто е било възложено разформироването на полка и изгарянето на знамето му..

Има и още една случка в живота на този скромен генерал, която показва как е успявал да привлече на своя страна много духовни сили.

През лятото на 1915 година 30000 сръбски войници тръгват в настъпление срещу България. Три сръбски полка се насочват към Видин. Нашето командване не е предвиждало Видин да бъде отбраняван. Комендантът на Видин, майор Петър Тодоров получава заповед да пренасочи частите към други подразделения. Това е един от редките случаи когато български офицер не е изпълнил заповед и не е наказан за това. В това време Генерал Маринов, вече от резерва, е предложил той да поеме отбраната на Видин. Направил го е с ясното съзнание, че срещу три сръбски полка се изправя с 2000 военни щика. няколко оръдия и около 1500 опълченци, сред които 98 ученика от мъжката гимназия и жени. И въпреки това го прави. Какво се е случило ли? Само гледайте!

Видин е бил отрязан и без всякаква връзка със света. Сърбите настъпвали неудържимо. И тогава генерал Маринов и генерал Тепавичаров взели решение с което се надявали да забавят настъплението на сърбите докато те организират фортификацията. На 22 юли избрали 20 български войници - доброволци. Всеки от тези мъже се заклел пред двамата генерали във вярност към дълга и Родината. Генерал Маринов целунал всеки от тях по челото. После заминали за село Бойница и превърнали една къща в крепост. Съпротивата им била толкова бясна и яростна, че в крайна сметка сръбският устрем и дух били прекършени. От тези 20 оцелял само един с тежки рани.

На 23 юли един кавалерийски взвод под командването на подпоручик Блъсков при село Неговановци обърнал в бягство сръбските части в района.

Настъплението било обезсилено. През спечеленото време защитниците на Видин успели да залеят с вода от Дунава полята около крепостта. Последвали множество щурмове и едно предложение за капитулация. Щурмовете били удържани, а на ултиматума генералът отговорил, че българите знаят как да превземат крепости, а не как да ги предават.

Пиша всичко това и си мисля за тежката сила на символа, думата и на клетвата. Когато човек е сам трябва да внимава какво мисли, а когато е с други хора, трябва да е господар на думите си. Така си мисля.

Ако написаното ви е свършило работа, моля кликнете върху някоя от рекламите на сайта.